Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
28 sept 2016, 20:17

… дъхът на едно есенно листо... 

  Poesía » De amor
1512 9 19



Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.

Солта е мамеща. И хрупа тишината.
По остър пух вървя. Измамно лято.
Ще се превърна в храст. И във чаири.
Калпака ти ще приютя.
На стадото след дългото намиране.

И няма ще теша безсънната си горест.
Закърпената нежност – акула ще разпори.
Сам връзвай, в изнемога, мерака си разпопен,
и глух и безприютен – вратата ми разхлопай.

Над тая птича бездна дъхът ми да политне.
Разхлопай ми сърцето – самин, обични скитнико.
Нататък ще съм биле – което те убива.
Катранена, отровна – но само с тебе жива.

 

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??