3 jun 2008, 20:28

Дъхът на розите

  Poesía » Otra
984 0 1

Дъхът на розите

 

 

 

Дъхът на розите

ухае на забвение,

потънали в мрака

на една любов.

Целувка, нежност,

чувствата допират

в кръговрата

на един живот.

Допирни точки

на две системи,

живеещи отделно

в света жесток.

Разкъсаната ревност

плаче заслепена 

от болката, която

и подари любов.

Проблем застинал

на вратата на съзнанието,

стои и проси

мъничко внимание.

В хода си забързан,

мислите обаче

не спират, заети

да решават друго -

съдбата на едно момиче,

чакащо да дойде

в ъгъла безмълвно

някакво причастие.

Случайността, която

хвърлила е някого

в затвора безконечен

на нямата забрава.

И просякът на ъгъла

с протегната ръка,

като проблема,

проси си внимание.

В градината с розите

влязла е коза

и бръсти шумата,

откъсва цветове.

Шума от скачане,

децата на дъжда

в нощта се спират,

за да ми простят.

В напуканото огледало

оглежда се смъртта,

която чака всеки миг

изминал да го отведе.

Все тъй е свеж

дъхът на розите,

напомнящ за живота

на една любов.

Това е стих от минало време, който си харесвам и искам да го споделя с вас.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...