3.06.2008 г., 20:28

Дъхът на розите

983 0 1

Дъхът на розите

 

 

 

Дъхът на розите

ухае на забвение,

потънали в мрака

на една любов.

Целувка, нежност,

чувствата допират

в кръговрата

на един живот.

Допирни точки

на две системи,

живеещи отделно

в света жесток.

Разкъсаната ревност

плаче заслепена 

от болката, която

и подари любов.

Проблем застинал

на вратата на съзнанието,

стои и проси

мъничко внимание.

В хода си забързан,

мислите обаче

не спират, заети

да решават друго -

съдбата на едно момиче,

чакащо да дойде

в ъгъла безмълвно

някакво причастие.

Случайността, която

хвърлила е някого

в затвора безконечен

на нямата забрава.

И просякът на ъгъла

с протегната ръка,

като проблема,

проси си внимание.

В градината с розите

влязла е коза

и бръсти шумата,

откъсва цветове.

Шума от скачане,

децата на дъжда

в нощта се спират,

за да ми простят.

В напуканото огледало

оглежда се смъртта,

която чака всеки миг

изминал да го отведе.

Все тъй е свеж

дъхът на розите,

напомнящ за живота

на една любов.

Това е стих от минало време, който си харесвам и искам да го споделя с вас.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...