Дъхът на розите
Дъхът на розите
ухае на забвение,
потънали в мрака
на една любов.
Целувка, нежност,
чувствата допират
в кръговрата
на един живот.
Допирни точки
на две системи,
живеещи отделно
в света жесток.
Разкъсаната ревност
плаче заслепена
от болката, която
и подари любов.
Проблем застинал
на вратата на съзнанието,
стои и проси
мъничко внимание.
В хода си забързан,
мислите обаче
не спират, заети
да решават друго -
съдбата на едно момиче,
чакащо да дойде
в ъгъла безмълвно
някакво причастие.
Случайността, която
хвърлила е някого
в затвора безконечен
на нямата забрава.
И просякът на ъгъла
с протегната ръка,
като проблема,
проси си внимание.
В градината с розите
влязла е коза
и бръсти шумата,
откъсва цветове.
Шума от скачане,
децата на дъжда
в нощта се спират,
за да ми простят.
В напуканото огледало
оглежда се смъртта,
която чака всеки миг
изминал да го отведе.
Все тъй е свеж
дъхът на розите,
напомнящ за живота
на една любов.
Това е стих от минало време, който си харесвам и искам да го споделя с вас.
© Поли Тодорова Всички права запазени