Дъжд

12 oct 2010, 14:51

Poesía » De amor

727 0 2

Дъжд

Любовта не ме попита, нито пък почука...

Тя направо връхлетя в душата ми!

Не остави място за съмнения дали е истинска,

а въпросите на разума не бяха чути!

Истинска е! Няма никакво съмнение!

И е като чакан дъжд в пустинята!

Съдбоносно-буреносен облак я донесе,

появил се в ярко-синьото небе от нищото!

Истина е също, че дъждът ще свърши някога

и ще дойде нова, дълга суша!

За да я смени отново Дъжд-любов!

Истински! По-истински от Първата любов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

VaNiLiYa (Ванилия)

2010-10-12T21:29:57+03:00

Харесва ми как звучи и определено не ми беше скучно докато го четох.Поздравления
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-12T17:09:24+03:00

"Любовта не ме попита, нито пък почука...
Тя направо връхлетя в душата ми!
Не остави място за съмнения дали е истинска,
а въпросите на разума не бяха чути!"
Любов е