Дъжд
923
0
2
Дъжд
Любовта не ме попита, нито пък почука...
Тя направо връхлетя в душата ми!
Не остави място за съмнения дали е истинска,
а въпросите на разума не бяха чути!
Истинска е! Няма никакво съмнение!
И е като чакан дъжд в пустинята!
Съдбоносно-буреносен облак я донесе,
появил се в ярко-синьото небе от нищото!
Истина е също, че дъждът ще свърши някога
и ще дойде нова, дълга суша!
За да я смени отново Дъжд-любов!
Истински! По-истински от Първата любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
