Oct 12, 2010, 2:51 PM

Дъжд

  Poetry » Love
927 0 2

                  

 

                      Дъжд

 

Любовта не ме попита, нито пък почука...

Тя направо връхлетя в душата ми!

Не остави място за съмнения дали е истинска,

а въпросите на разума не бяха чути!

 

Истинска е! Няма никакво съмнение!

И е като чакан дъжд в пустинята!

Съдбоносно-буреносен облак я донесе,

появил се в ярко-синьото небе от нищото!

 

Истина е също, че дъждът ще свърши някога

и ще дойде нова, дълга суша!

За да я смени отново Дъжд-любов!

Истински! По-истински от Първата любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми как звучи и определено не ми беше скучно докато го четох.Поздравления
  • "Любовта не ме попита, нито пък почука...
    Тя направо връхлетя в душата ми!
    Не остави място за съмнения дали е истинска,
    а въпросите на разума не бяха чути!"
    Любов е

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...