Дъждът отмива всичко,
безстрастно заличава
натрупаните скърби,
горчилки,
самота...
и глупавото чувство,
че някой е обичал
за ден,
за два,
за час,
в душата ти дълбае,
разкъсва ти ума,
убива твойта страст,
а вън,
под светлините
на дремещия град,
убийствено и тъжно,
студено,
присмехулно,
ехидно,
и без жал
се сипе
леден дъжд,
убиец на мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Ташков Todos los derechos reservados
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Обожавам дъжда