Дъжд
Дъждът отмива всичко,
безстрастно заличава
натрупаните скърби,
горчилки,
самота...
и глупавото чувство,
че някой е обичал
за ден,
за два,
за час,
в душата ти дълбае,
разкъсва ти ума,
убива твойта страст,
а вън,
под светлините
на дремещия град,
убийствено и тъжно,
студено,
присмехулно,
ехидно,
и без жал
се сипе
леден дъжд,
убиец на мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Ташков Всички права запазени
Обожавам дъжда 
