dinko1963 (Динко)
92 446
10 sept 2015, 21:39

Дъжд 

  Poesía
532 0 2

 

Отвън се беше разваляло

и пресен дъжд бе плочките измил.

Градът, от сив, бе светнал в бяло

и в нова роба бе се пременил.

 

Това бе чакано начало –

с надежди за промяна завървях

и в миналото остаряло

оставих стреса, с който там живях.

 

Напред бе всичко начертано –

очакваха ме светли бъднини

и радост, бликнала тъй рано,

тоз час поиска в мен да зазвъни.

 

Но не предвидих тротоара,

той бе разхлопан, от вода прелял,

и стъпих върху плочка стара,

която ме изпръска с черна кал.

+ + +

След четвърт век на дъжд и суша,

отново обещаващо вали.

Невярващо ухото слуша,

че вече бил съм по-добре. Дали?

  

10.09.15

© Динко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В стремежа си,да вървим на чисто,светло и в бяло,все някой ще те опръска с кал!Дълбок замисъл си вложил, което прави хубаво цялото стихо!
  • И аз харесах! Дъждът винаги пречиства душите и телата...
Propuestas
: ??:??