Дъжд

dinko1963 (Динко)
92 446

Sep 10, 2015, 9:39 PM

Poetry

429 0 2

Отвън се беше разваляло

и пресен дъжд бе плочките измил.

Градът, от сив, бе светнал в бяло

и в нова роба бе се пременил.

Това бе чакано начало –

с надежди за промяна завървях

и в миналото остаряло

оставих стреса, с който там живях.

Напред бе всичко начертано –

очакваха ме светли бъднини

и радост, бликнала тъй рано,

тоз час поиска в мен да зазвъни.

Но не предвидих тротоара,

той бе разхлопан, от вода прелял,

и стъпих върху плочка стара,

която ме изпръска с черна кал.

+ + +

След четвърт век на дъжд и суша,

отново обещаващо вали.

Невярващо ухото слуша,

че вече бил съм по-добре. Дали?

10.09.15

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2015-10-01T08:38:28+03:00

В стремежа си,да вървим на чисто,светло и в бяло,все някой ще те опръска с кал!Дълбок замисъл си вложил, което прави хубаво цялото стихо!
rocker (Велин)

2015-09-11T18:35:32+03:00

И аз харесах! Дъждът винаги пречиства душите и телата...