Дъжд
Отвън се беше разваляло
и пресен дъжд бе плочките измил.
Градът, от сив, бе светнал в бяло
и в нова роба бе се пременил.
Това бе чакано начало –
с надежди за промяна завървях
и в миналото остаряло
оставих стреса, с който там живях.
Напред бе всичко начертано –
очакваха ме светли бъднини
и радост, бликнала тъй рано,
тоз час поиска в мен да зазвъни.
Но не предвидих тротоара,
той бе разхлопан, от вода прелял,
и стъпих върху плочка стара,
която ме изпръска с черна кал.
+ + +
След четвърт век на дъжд и суша,
отново обещаващо вали.
Невярващо ухото слуша,
че вече бил съм по-добре. Дали?
10.09.15
© Динко All rights reserved.
