7 abr 2019, 1:16

Дъжд

  Poesía
1K 2 0

На Весо, на когото благодаря за вдъхновението.

 

 

Бих искал дъжд да завали,
да чуя капките как се разбиват.
И сухите земи да напои,
цветя да станат тръните бодливи.

 

Искам да се излее отведнъж
за да отмие всички мои грехове.
Да бликне като зимен хладен дъжд
и да стопи снегът от стихове.

 

Желая да отмие хилядата сълзи,
чиито вкус отдавна съм забравил,
за да забравя гласът на хиляди усти,
които далеч зад себе си оставих.

 

Сърцето ми е вече просто камък,
дори когато устните копнеят за любов.
Забравил съм и тайния ни замък,
където спяхме сладкият си снов

 

Животът ни е кратък миг - клише,
което някой някога ми беше казал.
Ще помня винаги това което той отне
и начинът по който го показа.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...