На Весо, на когото благодаря за вдъхновението.

Бих искал дъжд да завали,
да чуя капките как се разбиват.
И сухите земи да напои,
цветя да станат тръните бодливи.

Искам да се излее отведнъж
за да отмие всички мои грехове.
Да бликне като зимен хладен дъжд
и да стопи снегът от стихове.

Желая да отмие хилядата сълзи,
чиито вкус отдавна съм забравил,
за да забравя гласът на хиляди усти,
които далеч зад себе си оставих.

Сърцето ми е вече просто камък,
дори когато устните копнеят за любов.
Забравил съм и тайния ни замък,
където спяхме сладкият си снов

Животът ни е кратък миг - клише,
което някой някога ми беше казал.
Ще помня винаги това което той отне
и начинът по който го показа.