И пак вали...
И пак тъма...
Звук от плач
на прозрачни същества.
Птици бели,
преминаващи в мъгла.
Стрелки спрели,
неимоверна тишина...
Родени от облак,
черни, като душа...
Разбиващи в земята,
безкрайната си чистота...
Нима сте слепи?
Не съзерцавате това?
Нима сте глухи?
Не чувате песента?
Думи празни,
шум от падащи листа.
Лъжи безобразни:
"-Ние живеем, не навиждаме Смъртта!"
Живот, измерен в секунди
първи дъх- последен миг...
Видели битието ни оскъдно
гаснещи, без едничък вик...
Времето спира,
отприщва мразовития ад.
В едничка капка се събира,
целият ни стъклен свят...
© Едуард Todos los derechos reservados