9 mar 2007, 15:08

Дъжд

  Poesía
778 0 1

                 Дъжд

 

Дъжд вали и от него боли.

Дъжд има дори в очите ми.

Защо ме остави да роня сълзи,

защо ме забрави, кажи?

 

Аз вярвах на думи фалшиви,

аз вярвах сляпо в теб,

аз вярвах в любимия за мен човек,

а ти с мен се подигра и с любовта.

 

И как да вярвам на думи фалшиви

и как да вярвам в любовта.

Всичко, всичко ти дадох,

а ти ми подари дъжд от сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за тези сълзи... Пишеш със Сърце,дори то да кърви,не спирай,защото е истинско!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...