Дъжд
Дъжд
Дъжд вали и от него боли.
Дъжд има дори в очите ми.
Защо ме остави да роня сълзи,
защо ме забрави, кажи?
Аз вярвах на думи фалшиви,
аз вярвах сляпо в теб,
аз вярвах в любимия за мен човек,
а ти с мен се подигра и с любовта.
И как да вярвам на думи фалшиви
и как да вярвам в любовта.
Всичко, всичко ти дадох,
а ти ми подари дъжд от сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
