Дъжд
Дъжд вали и от него боли.
Дъжд има дори в очите ми.
Защо ме остави да роня сълзи,
защо ме забрави, кажи?
Аз вярвах на думи фалшиви,
аз вярвах сляпо в теб,
аз вярвах в любимия за мен човек,
а ти с мен се подигра и с любовта.
И как да вярвам на думи фалшиви
и как да вярвам в любовта.
Всичко, всичко ти дадох,
а ти ми подари дъжд от сълзи.
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
