Ето виж – заваля...
Не усещаш дъжда,
но... го носиш в очите си –
тъмни и плахи.
Пак ли? Пак ли си плакал?!
Всяка капка тъга се
разтваря във него.
И се стича по мене.
Дъждът.
Заприличва
на буйна река.
Ето виж – заваля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.