26 ago 2008, 8:49

Дъжд

  Poesía
600 0 3


Дъжд


Дъжд заваля... внезапно... силно...
И всички цветове отми край мен...
И вече тук навсякъде е сиво–
и в тъмна нощ, в уж светъл ден...

Не искам и не мога в сивотата
да издържа ни ден, ни час дори!
Издигам се високо – към дъгата–
там всички цветове са най-добри...

И там за всичко ще намеря цвят–
за спомен, за реалност, за мечти...
Вълшебен дъждобран за този свят
ще сътворя – и нека дъжд вали...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...