29 ago 2006, 14:32

Дъжд от обич

  Poesía
1.7K 0 22
Ти си свежия полъх
идващ в летния зной.
Ти си жаркото слънце
след дъждовен порой.
Мойта свята реликва,
моя стих недописан...
С най-гореща молитва,
и с най-чистата мисъл
призовах те да дойдеш...
и след този молебен
заваля дъжд от обич
и усетих как в мене
нещо ново роди се,
топлина се разплисна...
Днес, след толкова време,
своя стих аз дописвам
и едва ли е нужно
да се питам дали
този огън на влюбен
и във тебе гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...