Дъжд от обич
Ти си свежия полъх
идващ в летния зной.
Ти си жаркото слънце
след дъждовен порой.
Мойта свята реликва,
моя стих недописан...
С най-гореща молитва,
и с най-чистата мисъл
призовах те да дойдеш...
и след този молебен
заваля дъжд от обич
и усетих как в мене
нещо ново роди се,
топлина се разплисна...
Днес, след толкова време,
своя стих аз дописвам
и едва ли е нужно
да се питам дали
този огън на влюбен
и във тебе гори.
идващ в летния зной.
Ти си жаркото слънце
след дъждовен порой.
Мойта свята реликва,
моя стих недописан...
С най-гореща молитва,
и с най-чистата мисъл
призовах те да дойдеш...
и след този молебен
заваля дъжд от обич
и усетих как в мене
нещо ново роди се,
топлина се разплисна...
Днес, след толкова време,
своя стих аз дописвам
и едва ли е нужно
да се питам дали
този огън на влюбен
и във тебе гори.
© Валерия Иванова All rights reserved.
