Дъжд в душата ми

22 oct 2006, 12:12

Poesía

720 0 2

Душата ми във прах обвита

влача я след мен в нощта,

победена си отивам тихо,

тръгвам си с наведена глава.

Паднала на колене разбити,

окървавени стъпки пак следя,

и докосвам ги със нежност

и пак и пак за теб крещя.

Остави ме сама да плача,

наранена и самотна сред дъжда,

и цяла нощ над мен валя -

провилен дъжд над моята душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.