Oct 22, 2006, 12:12 PM

Дъжд в душата ми 

  Poetry
778 0 2

Душата ми във прах обвита

влача я след мен в нощта,

победена си отивам тихо,

тръгвам си с наведена глава.

 

Паднала на колене разбити,

окървавени стъпки пак следя,

и докосвам ги със нежност

и пак и пак за теб крещя.

 

Остави ме сама да плача,

наранена и самотна сред дъжда,

и цяла нощ над мен валя -

провилен дъжд над моята душа.                                                       

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??