22 окт. 2006 г., 12:12

Дъжд в душата ми 

  Поэзия
721 0 2

Душата ми във прах обвита

влача я след мен в нощта,

победена си отивам тихо,

тръгвам си с наведена глава.

 

Паднала на колене разбити,

окървавени стъпки пак следя,

и докосвам ги със нежност

и пак и пак за теб крещя.

 

Остави ме сама да плача,

наранена и самотна сред дъжда,

и цяла нощ над мен валя -

провилен дъжд над моята душа.                                                       

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??