1 sept 2006, 21:59

Дъжда отмива

Poesía

907 0 4

Дъждовете валят, за
да отмият болката стаена.
Тъжна песен сърцето
запява...
Времето безспирно тече,
ти далече си вече.
Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.
Затварям очи, пред мен все същия
си - аз протягам ръка да
докосна твоята,
с надежда да ме стоплиш
в дъжда...
Но не твойта ръка стопли мойта
в ноща, а надежда една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

megans (Магдалена Василева)

Много силен момент от стиха ти е :

"Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.

Страхотен начин да опишеш чуството към един човек , който си отива от теб..

2006-09-02T16:37:30+03:00
Kalista (Кристина Славова)

Надеждата , че ще стопли моята ръка...
Благодаря!

2006-09-01T23:25:40+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Надежда- за какво ?

Поздрав и усмивка.

2006-09-01T23:23:48+03:00
ChiLL_PiLL (Инчето)

Красиво е!Говоря за самата идея-дъждът винаги е притежавал носталгична природа...но и пречистваща!

2006-09-01T23:23:02+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0