1 сент. 2006 г., 21:59

Дъжда отмива

Поэзия

904 0 4

Дъждовете валят, за
да отмият болката стаена.
Тъжна песен сърцето
запява...
Времето безспирно тече,
ти далече си вече.
Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.
Затварям очи, пред мен все същия
си - аз протягам ръка да
докосна твоята,
с надежда да ме стоплиш
в дъжда...
Но не твойта ръка стопли мойта
в ноща, а надежда една!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megans (Магдалена Василева)

Много силен момент от стиха ти е :

"Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.

Страхотен начин да опишеш чуството към един човек , който си отива от теб..

2006-09-02T16:37:30+03:00
Kalista (Кристина Славова)

Надеждата , че ще стопли моята ръка...
Благодаря!

2006-09-01T23:25:40+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Надежда- за какво ?

Поздрав и усмивка.

2006-09-01T23:23:48+03:00
ChiLL_PiLL (Инчето)

Красиво е!Говоря за самата идея-дъждът винаги е притежавал носталгична природа...но и пречистваща!

2006-09-01T23:23:02+03:00