Дъжда отмива
Дъждовете валят, за
да отмият болката стаена.
Тъжна песен сърцето
запява...
Времето безспирно тече,
ти далече си вече.
Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.
Затварям очи, пред мен все същия
си - аз протягам ръка да
докосна твоята,
с надежда да ме стоплиш
в дъжда...
Но не твойта ръка стопли мойта
в ноща, а надежда една!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
