Днес дъждове проплакаха,
стари рани докоснаха.
Локви пълни с тъги,
от изминали дъги.
Дъждове проплакаха,
с повеят умряха.
Тези сълзи,
угасиха звезди.
Дъждовни капки,
от Бог просълзени.
Тези дъги жадни,
в мен са вкоренени.
Дъждове проплакаха,
в бездна дълбока изплуваха.
Тези рани докоснаха,
и с мен трепнаха.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados