Днес дъждове проплакаха,
стари рани докоснаха.
Локви пълни с тъги,
от изминали дъги.
Дъждове проплакаха,
с повеят умряха.
Тези сълзи,
угасиха звезди.
Дъждовни капки,
от Бог просълзени.
Тези дъги жадни,
в мен са вкоренени.
Дъждове проплакаха,
в бездна дълбока изплуваха.
Тези рани докоснаха,
и с мен трепнаха.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
