Дъждовен следобед

10 ene 2013, 17:30

Poesía

384 0 2

Облекли белите кожуси,

пътуват облаци нататък.

С невидими за нас ботуши

ги рита вятър с порив кратък.

И ту оттам, и ту оттатък

прииждат всички на талази.

По небесвода син и гладък

дъждовен страх по тях полази.

На куп се облаци събраха -

от бой със гръм са потъмнели.

И помежду си се разбраха

да късат своите дантели.

Раздраха си и свойте ризи

и дъжд изсипаха с ведрата.

А под изсъхнали корнизи

спасиха птиците крилата.

Полетата пък засияха,

че ще намокрят свойта жажда.

И слънчогледи се засмяха...

Земята утре пак ще ражда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.