Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък
прииждат всички на талази.
По небесвода син и гладък
дъждовен страх по тях полази.
На куп се облаци събраха -
от бой със гръм са потъмнели.
И помежду си се разбраха
да късат своите дантели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up