Дъждовен следобед
Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък
прииждат всички на талази.
По небесвода син и гладък
дъждовен страх по тях полази.
На куп се облаци събраха -
от бой със гръм са потъмнели.
И помежду си се разбраха
да късат своите дантели.
Раздраха си и свойте ризи
и дъжд изсипаха с ведрата.
А под изсъхнали корнизи
спасиха птиците крилата.
Полетата пък засияха,
че ще намокрят свойта жажда.
И слънчогледи се засмяха...
Земята утре пак ще ражда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
