3 jun 2010, 14:41

Дъждовен сън 

  Poesía
611 1 5

Сънувах, че си капка от дъжда,
която по лицето ми се стече.
Изтри една засъхнала сълза,
целуна я и обич ме нарече.

Някак си ти в кожата попи.
Сгуши ми се топло във сърцето.
Пламнаха в душата ми мечти -
на пътя на надеждата да светят.

Дъждът студен се скъса да вали,
но друга капка мен не ме целуна,
а в мокрите, изкаляни следи
единствено блестеше мойто чудо.

Събуди ме дъхът ми учестен
и топлина, до вчера неприсъща.
Навън бе тих, обикновен, дъждовен ден
и аз с усмивка в него се завръщах.

От този сън запазих само теб.
Говоря ти, когато ми е криво.
Нарекоха ме даже луд човек,
но лудост само в обич се побира!



© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??