Дъждовен сън
Сънувах, че си капка от дъжда,
която по лицето ми се стече.
Изтри една засъхнала сълза,
целуна я и обич ме нарече.
Някак си ти в кожата попи.
Сгуши ми се топло във сърцето.
Пламнаха в душата ми мечти -
на пътя на надеждата да светят.
Дъждът студен се скъса да вали,
но друга капка мен не ме целуна,
а в мокрите, изкаляни следи
единствено блестеше мойто чудо.
Събуди ме дъхът ми учестен
и топлина, до вчера неприсъща.
Навън бе тих, обикновен, дъждовен ден
и аз с усмивка в него се завръщах.
От този сън запазих само теб.
Говоря ти, когато ми е криво.
Нарекоха ме даже луд човек,
но лудост само в обич се побира!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
