3 dic 2010, 12:59

Дъждовна капка

630 0 1

Д Ъ Ж Д О В Н А    К А П К А

 

 

Тишина, спокойствие, неземна пустота,

в мрак потънал спи града.

В сърцето на дъждовна капка притаен,

във вените пулсиращи на утрешния ден.

 

Усещам болката на падащите капки,

ръце в ръце страхливо сплели.

Във своя танц намират изход във пръстта,

души дъждовни сливат в локви почернели.

 

Завиждам им – пожертвали душа и тяло,

за да спасят човешката душа от глад.

Дъждовна капка, сияние прозрачно бяло -

вековен смисъл на природен кръговрат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...