Д Ъ Ж Д О В Н А    К А П К А

Тишина, спокойствие, неземна пустота,

в мрак потънал спи града.

В сърцето на дъждовна капка притаен,

във вените пулсиращи на утрешния ден.

Усещам болката на падащите капки,

ръце в ръце страхливо сплели.

Във своя танц намират изход във пръстта,

души дъждовни сливат в локви почернели.

Завиждам им – пожертвали душа и тяло,

за да спасят човешката душа от глад.

Дъждовна капка, сияние прозрачно бяло -

вековен смисъл на природен кръговрат.