Тишина, спокойствие, неземна пустота,
в мрак потънал спи града.
В сърцето на дъждовна капка притаен,
във вените пулсиращи на утрешния ден.
Усещам болката на падащите капки,
ръце в ръце страхливо сплели.
Във своя танц намират изход във пръстта,
души дъждовни сливат в локви почернели.
Завиждам им – пожертвали душа и тяло,
за да спасят човешката душа от глад.
Дъждовна капка, сияние прозрачно бяло -
вековен смисъл на природен кръговрат.