16 jun 2011, 23:22

Дъждовна орисия 

  Poesía » Otra
671 0 7

Жици свъсиха вежди изписани,

в гримаса се сбръчка небесното чело,

дъжд изхлипа, той така е орисан –

да плаче, преди на път да поеме.

 

Птици със писък гнездата загърбиха,

къщи - сираци замлъкнаха – голи и боси,

своите шарки изгубиха неми пъстърви,

реката се счупи от  глухи въпроси.

 

Натежаха очите ми – черешови клони,

на дъжда орисията настигна и тях –

все на път, да те търсят. А голи сезони

без свян преобличат се – кат подир кат.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??