19 may 2012, 2:07

Дъждовна седмица

  Poesía
603 0 0

Разпродажбата на чадъри приключи.

Остана разграбена, пуста сергия.

В дъждовно настроение се случи

небесната сива фуния.

 

Отвсякъде шляпащи стъпки

градския фон суетяха.

Отекваше в тази картина

поройният дъжд непонятно.

 

Но ние се бяхме скатали

под козирката на някаква сграда.

И гледахме чуждо тълпата,

като че скрити зад плътна преграда.

 

А всъщност не гледахме нея –

не гледахме даже небето.

Обхождаше поглед угрижен

разбитите малки павета.

 

Вода ги заливаше бавно,

от взора ни чезнеха вече.

И просто тъй си помислих внезапно,

че Слънцето само ще пречи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...