Разпродажбата на чадъри приключи.

Остана разграбена, пуста сергия.

В дъждовно настроение се случи

небесната сива фуния.

Отвсякъде шляпащи стъпки

градския фон суетяха.

Отекваше в тази картина

поройният дъжд непонятно.

Но ние се бяхме скатали

под козирката на някаква сграда.

И гледахме чуждо тълпата,

като че скрити зад плътна преграда.

А всъщност не гледахме нея –

не гледахме даже небето.

Обхождаше поглед угрижен

разбитите малки павета.

Вода ги заливаше бавно,

от взора ни чезнеха вече.

И просто тъй си помислих внезапно,

че Слънцето само ще пречи...