Тази сутрин всички пролетни цветя

се събуждат в хладен дъжд.

Позволи ми отново да сгреша

и да забърша топлите сълзи.

Безжалостно навън вали,

не мога да сваля железните окови.

Миналото ни още ми тежи

и душата ми с мъка трови.

Поглеждам плахо към небето,

търся те там - при луната и звездите.

Дали си спомняш в мен момчето,

което ти слагаше цветя в косите.

Защо ме мъчиш с тази тишина,

за любовта ти сляпа аз да прося.

И ме караш грешник да остана,

с безброй неизречени въпроси.