Дъждовна утрин
517
0
0
Тази сутрин всички пролетни цветя
се събуждат в хладен дъжд.
Позволи ми отново да сгреша
и да забърша топлите сълзи.
Безжалостно навън вали,
не мога да сваля железните окови.
Миналото ни още ми тежи
и душата ми с мъка трови.
Поглеждам плахо към небето,
търся те там - при луната и звездите.
Дали си спомняш в мен момчето,
което ти слагаше цветя в косите.
Защо ме мъчиш с тази тишина,
за любовта ти сляпа аз да прося.
И ме караш грешник да остана,
с безброй неизречени въпроси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Найденов Всички права запазени
