23 jul 2009, 21:31

Дъждовни подаръци

821 0 5

Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.

Дъждът ни изпраща сърца
със лава от славна планета.
Не грозни и зли ядърца,
които не искат да светят.

Дъждът ни изпраща любов,
най-топлата обич изпраща.
Защото без нея сме зов
уплашен и свикнал да дращи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дъждът е път към нашето духовно израстване през болката, смирението и просветлението.
  • Дъждът ни изпраща очи
    измива с ръце кръгозора
    след него, дори да горчи -
    по-ясен и чист е простора.
  • Дъждът е част от творението и като такъв ни дава знак за невидимото присъствие на Твореца в нашия живот.
  • Негово Величество е.
  • Дъждът е светлина и милост, и милувка.
    Дъждът е молитва за нас грешниците.
    Дъждът е прошка и възраждане.
    Дъждът е бял като детска мисъл.
    Дъждът ме връща при мойте корени.
    Дъждът ме изпраща при мойте мечти.
    Дъждът върви през мойто минало, настояще и бъдеще, за да ги направи едно.
    Дъждът - това съм аз, когато се обичам.
    Дъждът е моя ключ за тайните на живота.
    Дъждът е спомен и мечта.
    Дъждът е най-сгъстения живот, в който съм щастлива.
    Дъждът е най-чистата съвест.
    Дъждът е подарък, без който живота не може да продължи да ме радва.
    Дъждът е моя съдба и път, и просветление.
    Дъждът е най-любимия ми кон.
    Дъждът е мойта свобода, която не познавам.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...