23.07.2009 г., 21:31

Дъждовни подаръци

811 0 5

Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.

Дъждът ни изпраща сърца
със лава от славна планета.
Не грозни и зли ядърца,
които не искат да светят.

Дъждът ни изпраща любов,
най-топлата обич изпраща.
Защото без нея сме зов
уплашен и свикнал да дращи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дъждът е път към нашето духовно израстване през болката, смирението и просветлението.
  • Дъждът ни изпраща очи
    измива с ръце кръгозора
    след него, дори да горчи -
    по-ясен и чист е простора.
  • Дъждът е част от творението и като такъв ни дава знак за невидимото присъствие на Твореца в нашия живот.
  • Негово Величество е.
  • Дъждът е светлина и милост, и милувка.
    Дъждът е молитва за нас грешниците.
    Дъждът е прошка и възраждане.
    Дъждът е бял като детска мисъл.
    Дъждът ме връща при мойте корени.
    Дъждът ме изпраща при мойте мечти.
    Дъждът върви през мойто минало, настояще и бъдеще, за да ги направи едно.
    Дъждът - това съм аз, когато се обичам.
    Дъждът е моя ключ за тайните на живота.
    Дъждът е спомен и мечта.
    Дъждът е най-сгъстения живот, в който съм щастлива.
    Дъждът е най-чистата съвест.
    Дъждът е подарък, без който живота не може да продължи да ме радва.
    Дъждът е моя съдба и път, и просветление.
    Дъждът е най-любимия ми кон.
    Дъждът е мойта свобода, която не познавам.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...