Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.
Дъждът ни изпраща сърца
със лава от славна планета.
Не грозни и зли ядърца,
които не искат да светят.
Дъждът ни изпраща любов,
най-топлата обич изпраща.
Защото без нея сме зов
уплашен и свикнал да дращи.
© Милена Филипова Всички права запазени