23.07.2009 г., 21:31

Дъждовни подаръци

810 0 5

Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.

Дъждът ни изпраща сърца
със лава от славна планета.
Не грозни и зли ядърца,
които не искат да светят.

Дъждът ни изпраща любов,
най-топлата обич изпраща.
Защото без нея сме зов
уплашен и свикнал да дращи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дъждът е път към нашето духовно израстване през болката, смирението и просветлението.
  • Дъждът ни изпраща очи
    измива с ръце кръгозора
    след него, дори да горчи -
    по-ясен и чист е простора.
  • Дъждът е част от творението и като такъв ни дава знак за невидимото присъствие на Твореца в нашия живот.
  • Негово Величество е.
  • Дъждът е светлина и милост, и милувка.
    Дъждът е молитва за нас грешниците.
    Дъждът е прошка и възраждане.
    Дъждът е бял като детска мисъл.
    Дъждът ме връща при мойте корени.
    Дъждът ме изпраща при мойте мечти.
    Дъждът върви през мойто минало, настояще и бъдеще, за да ги направи едно.
    Дъждът - това съм аз, когато се обичам.
    Дъждът е моя ключ за тайните на живота.
    Дъждът е спомен и мечта.
    Дъждът е най-сгъстения живот, в който съм щастлива.
    Дъждът е най-чистата съвест.
    Дъждът е подарък, без който живота не може да продължи да ме радва.
    Дъждът е моя съдба и път, и просветление.
    Дъждът е най-любимия ми кон.
    Дъждът е мойта свобода, която не познавам.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...