mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
7 jun 2012, 19:34

Дъждовно 

  Poesía
897 0 2
Дъждът е извратен до киселинност.
Залива ме съставът му химичен.
Ядосан ми е, мрази ме, вали, но
аз теб - да балансирам - те обичам.
Дъждът боде по мен с игли на кактус,
гнева си инжектира в мойте вени.
Сърцето ми наподобява лакмус
и оцветява се в тъга червена.
Дъждът неискан сякаш ме наказва.
Намокря ме до някаква безличност.
Не ме е страх. Той сам ми плюе в пазвата
и аз безстрашен силно те обичам.
Дъждът решен е да е зла поличба,
но любовта е резистентна в мене.
Щом той вали, когато те обичам,
знам, Бог ме ръси със вода светена.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!!!
  • Творбата е много хубава и оригиналното мислен я прави още по-силна!
    Повтарянето на "обичам" прави лоша услуга на цялостното въздействие...
    Но 6!
Propuestas
: ??:??