Дъждовно
Дъждът е извратен до киселинност.
Залива ме съставът му химичен.
Ядосан ми е, мрази ме, вали, но
аз теб - да балансирам - те обичам.
Дъждът боде по мен с игли на кактус,
гнева си инжектира в мойте вени.
Сърцето ми наподобява лакмус
и оцветява се в тъга червена.
Дъждът неискан сякаш ме наказва.
Намокря ме до някаква безличност.
Не ме е страх. Той сам ми плюе в пазвата
и аз безстрашен силно те обичам.
Дъждът решен е да е зла поличба,
но любовта е резистентна в мене.
Щом той вали, когато те обичам,
знам, Бог ме ръси със вода светена.
© Мартин Спасов All rights reserved.
