На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи,
меланхолия, чуства и мисли.
В'всяка локва се давят звезди...
Не е честно! На нощта ще и липсват.
Този дъжд и в душата вали,
акварел - цветовете размива.
И не спира да пее...Дали
осъзна, колко радост изтрива?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
А и без това, мъжете винаги са глухи за гласовете на собствените си жени Мисля, че имат клапанче в ушите, което автоматично се затваря при женска реч Така, че - наслаждавай се на дъжда, тишината и есента 💖
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
