На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи,
меланхолия, чуства и мисли.
В'всяка локва се давят звезди...
Не е честно! На нощта ще и липсват.
Този дъжд и в душата вали,
акварел - цветовете размива.
И не спира да пее...Дали
осъзна, колко радост изтрива?
© Деа All rights reserved.
А и без това, мъжете винаги са глухи за гласовете на собствените си жени Мисля, че имат клапанче в ушите, което автоматично се затваря при женска реч Така, че - наслаждавай се на дъжда, тишината и есента 💖
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
