Oct 14, 2020, 6:27 PM

Дъждовно 

  Poetry
366 4 17

На прозореца сяда дъждът

и запява забравена песен,

от онези, как красив е светът-

Въпреки и Защото е есен.

 

В'всяка капка проблясват сълзи,

меланхолия, чуства и мисли.

В'всяка локва се давят звезди...

Не е честно! На нощта ще и липсват.

 

Този дъжд и в душата вали,

акварел - цветовете размива.

И не спира да пее...Дали

осъзна, колко радост изтрива?

© Деа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно предложение, Светулчице!💖
  • Може да го приемем като пауза и запазим радостта за след песента му.☺
  • Глухотата за приказките на собствените жени е дар божи, не наказание.
  • Сърдечно Благодаря, Руми!🌹

    Жоро, основа за скандал никога не липсва, без значение от физическите недъзи. Скандалът зависи от желанието за него (лично мнение) А и без това, мъжете винаги са глухи за гласовете на собствените си жени Мисля, че имат клапанче в ушите, което автоматично се затваря при женска реч Така, че - наслаждавай се на дъжда, тишината и есента 💖
  • Най-щастливият брак е между глух и няма. Липсва основа за скандал...
  • Напоследък обичам дъжда....особенно дъжд от сълзи на кошута! Поздравления
  • ИркаKiss, нещо като "Аз пея под дъжда"
    Наде, отнесе и мен...💖
  • Тъжна, красива есен - сърне, с петънца по гърба и огромни очи, пълни със сълзи, в купчинка пъстри, умиращи листа...Отнесох се...
  • Ако гледат нас, тук, никой няма да повярва. За изтриването 😛🤭
  • Изненада ме, Юри! С тези "Сълзи от очи на кошута"...
  • Ех, този дъжд... вали ли вали!
    Не спира дори за минута.
    Есенен дъжд - как силно боли!
    Сълзи от очи на кошута...
  • Дани, благодаря ти!
    Скитница, щурчето, калинката и усмивката прибирам в сърцето. Чадъра винаги го забравям някъде
  • Много е тъжна песента на твоят дъжд... Подарявам ти чадър 🌂, топла щурчова песен🦗и калинка🐞, е и една голяма усмивка 😄
  • !!!Браво
  • Жоро (mislitel), може би...
    Жоро (Генек) Супер!!! Ама защо ти като си глух - аз да съм няма?
  • На прозорец;а сяда дъждът
    и пак заплаква във рими.
    Ей така тръгва стихът,
    а ти с очи говори ми.
    Отново при теб аз съм тук,
    отново щастливи сме двама,
    ти - защото съм глух,
    аз - защото си няма...
    Сериозно - хареса ми.
  • Дали...
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??