ДЪЖДОВНОСТ
Вали в душата ми,
прогизналите спомени мълчат.
Сърцето ми трепетно - подслон необятен,
а аз съм далечна и скитаща.
Плачат моите спомени,
чертаят пред мен вечността,
като старите кораби попили вълните,
прегърнали морската шир.
Всяка капка дъжд ме целува,
рисувам нови светове
и с тихата прозрачност на скръбта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse