11.10.2009 г., 17:11

Дъждовност

840 0 1

ДЪЖДОВНОСТ

 

 

 

Вали в душата ми,

прогизналите спомени мълчат. Сърцето ми трепетно - подслон необятен, а аз съм далечна и скитаща.   Плачат моите спомени, чертаят пред мен вечността, като старите кораби попили вълните, прегърнали морската шир.   Всяка капка дъжд ме целува, рисувам нови светове и с тихата прозрачност на скръбта оставям се душата ми да се изплаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуваща Скитница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...