Oct 11, 2009, 5:11 PM

Дъждовност

Poetry » Love

842 0 1

ДЪЖДОВНОСТ

Вали в душата ми,

прогизналите спомени мълчат. Сърцето ми трепетно - подслон необятен, а аз съм далечна и скитаща. Плачат моите спомени, чертаят пред мен вечността, като старите кораби попили вълните, прегърнали морската шир. Всяка капка дъжд ме целува, рисувам нови светове и с тихата прозрачност на скръбта оставям се душата ми да се изплаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

След изплакване винаги е по-леко...

2009-10-13T15:52:30+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0