Роби (Роберт)
511 3523
28 oct 2016, 7:16  

Дъждовното момиче 

  Poesía
743 5 11

Дъждовното момиче идва вечер
и гледа ме с разбиращи очи,
прегръща ме, на самота обречен,
и в мрака заедно със мен тъжи...

Навежда се над мен и ме целува,
докосва ме с разпуснати коси...
И все така, безмълвна, ме лекува,
тъгата във душата ми гаси...

И на челото хладна длан полага...
Тъй мама правеше го отпреди...
В очите ми избива топла влага,
до мене сякаш, милата, седи...

Момченцето от детството ми идва,
с юмруче трие детските сълзи,
а мама ме целува и ме милва:
„До теб съм, ето, мило, не тъжи!”...

Но тръгва си дъждовното момиче
и ставам пак един самотен мъж,
когото никой няма да обича...
до следващия  безутешен дъжд...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??