Роби (Роберт)
511 3486
28 окт. 2016 г., 07:16  

Дъждовното момиче 

  Поэзия
812 5 11

Дъждовното момиче идва вечер
и гледа ме с разбиращи очи,
прегръща ме, на самота обречен,
и в мрака заедно със мен тъжи...

Навежда се над мен и ме целува,
докосва ме с разпуснати коси...
И все така, безмълвна, ме лекува,
тъгата във душата ми гаси...

И на челото хладна длан полага...
Тъй мама правеше го отпреди...
В очите ми избива топла влага,
до мене сякаш, милата, седи...

Момченцето от детството ми идва,
с юмруче трие детските сълзи,
а мама ме целува и ме милва:
„До теб съм, ето, мило, не тъжи!”...

Но тръгва си дъждовното момиче
и ставам пак един самотен мъж,
когото никой няма да обича...
до следващия  безутешен дъжд...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??